|
 Адам Смит (1723-1790) е шотландски икономист и философ, прочут с авторството на Изследване на същността и причините за богатството на нациите, която поставя теоретичната основа на съвременната икономика. Едно от многото признания на важността и влиянието на работата на Адам Смит идва в началото на 2007 година - Банк ъф Ингланд (английската ценрална банка) пуска в обращение нова банкнота от 20 паунда с образа на икономиста на гърба на банкнотата (на лицевата страна на английските банкноти винаги стои изображението на кралицата.
Смит постъпва в университета в Глазгоу на 14 години. Учи философия при Франсис Хътчисън, един от основателите и ярките фигури на Шотландското Просвещение. През 1740 науска Глазгоу и отива да учи в Оксфорд, където преживява голямо разочарование. В Богатстово на нацииите той пише, че явно гояма част от професорите в Оксфорд отдавна вече дори не си дават труда да претендират, че преподават. Смит обаче намира отличен начин да запълни със смисъл времето си там и се възползва от богатата библиотека на университета, за да се самообразова. след това преподава литература и право в Единбург, а също и логика и реторика в Глазгоу.
 През 1776 година в Единбург за първи път е публикуван фундаменталният му труд, станал известен с краткото име Богатството на нациите.
Адам Смит е ярък поддръжник на либералната икономика и често е наричан баща на пазарната икономика. Той е сред първите, които отстояват тезата, че търсенето и предлагането трябва да определят пазара. Освен това Смит отхвърля намесата на правителствата върху икономиката като неефективна и неефикасна. Адам Смит защитава свободната търговия и предприемачество и въвежда понятието "невидима ръка" (invisible hand) - с него Смит подкрепя тезата си, че когато всеки индивид и стопански субект следва собствения си интерес, резултатът е не само желателен, но и оптимален за цялото общество. С други думи, развитието и просперитетът на обществото задължително минават през успешното развитие и просперитет на отделните членове на това общество.
Малко по-рано, през 1759 година, друга негова ключова книга излиза от печат - Теория на моралните усещания. Отново в разрез с преобладаващото сред съвременниците му мнение, Смит твърди, че моралът е нещо, с което се раждаме, а не е продукт на закона и неговите норми. Моралът е продукт на природата, а не на човешкия мозък, казва той.
Човекът Адам Смит излежда е бил интересен като типаж. Съвременниците му го описвали като ексцентричен, но добронамерен, с безизразна, но щастлива усмивка, разсеян, с чувство за хумор. Той никога не е позирал за портрет и затова всички негови образи, които притежаваме днес, са създавани по спомен.
Интересна е позицията на Адам Смит спрямо данъчното облагане:
"Поданиците на всяка държава трябва да подпомагат правителството дотолкова, доколкото това става пропорционално на техните възможности; пропорционално на дохода, който те получават под защитата на държавата. Разходът на правителството на една голяма нация е като разходът на мениджмънта на немателите на голямо имение, които са задължени да подпомагат имението според техните интереси в него. В спазването или пренебрегването на тази максима се състои това, което наричаме справедливост или несправедливост на данъчното облагане."
И по отношение на собствеността и нейната връзка с пазара на труда:
"Човек, който не може да придобие собственост, не може да има никаква друга цел освен да яде колкото се може повече и да работи колкото се може по-малко."
|
